Водени от идеята да са идеални
Снимка: Guliver / iStock
Възпитанието на детето е процес, изпъстрен с грешки, а разбор на най-честите, които допускат родителите, прави Татяна Оникова, директор на института по практическа психология и психоанализа и детски терапевт пред letidor.ru.
Всяко семейство е различно, а детето също си има характер и индивидуалност.
Трудно може да се намери формула за възпитание, която работи при всички и дава резултат.
В желанието си правилно да възпитат детето родителите често прилагат методи, които носят по-скоро вреда, отколкото полза.
1. Възпитание по шаблон
Една от честите грешки е стремежът да се приложи чужд модел и хлапето да се възпитава по някакъв шаблон, който е препоръчан.
Вашето дете е уникално и вие сте единствените, които може да усетите и да разберете от какво точно има нужда и в каква посока да го водите. Естествено има и определени норми на възрастово развитие, но те са по-скоро ориентировъчни.
Има стотици примери за това, че много от гениалните умове в детството са се развивали по-бавно от своите връстници.
Затова се успокойте и се наслаждавайте на отношенията си с детето, поощрявайте неговите успехи, развивайте силните му страни, мотивирайте го да върви напред.
2. Стремежът да сте съвършеният родител
Много родители искат да са безупречни. Това значи, че са изградили някакъв събирателен образ, който обединява всички достойнства и не оставя място за грешки, умора и всичко от този ред, което не се вписва в понятието „идеален“.
В резултат на това летвата пред детето се вдига толкова високо, че не е по силите му нито да я прескочи, нито дори да я докосне. Това кара хлапето да мисли, че живее в среда, в която няма право на грешки и такива не съществуват.
А грешки в реалния живот има. Родителите често са уморени, изнервени, разсеяни, в един или друг момент не разбират или нямат душа за капризите му.
А, ако те не могат да дадат най-доброто от себе си, също страдат и изпитват чувство на вина. Има и такива, които прехвърлят това чувство върху детето.
Така те самите създават възможност в бъдеще то да бъде лесно манипулирано.
Добре е да помните, че вас самите никой не ви е обучавал специално да бъдете майка или татко на това конкретно дете.
И в подхода си към него и вие, и то трупате опит. Затова не се стремете да сте идеални, а се водете от своя вътрешен глас и интуиция.
Влагайте толкова сили, колкото предполага вътрешният ви ресурс в този момент, но не се напрягайте прекомерно.
3. „Ти си длъжен“
Родителите лесно приемат и насърчават позитивните чувства на детето – радост, възхищение, любов. И се опитват да загърбят негативните - страх, обида, раздразнение, гняв.
Това е така, защото повечето възрастни са свикнали да сдържат и прикриват своите емоции, особено пред хора, и са убедени, че това е по силите и на тяхното дете.
Неговите чувства обаче съществуват, независимо дали ние ги приемаме или не. И изречения като „Ти си длъжен“, „Престани да се обиждаш“, „Спри да плачеш“, „Дръж се като голям“ - няма да го избавят от страха, обидата и сълзите.
Детето по-лесно ще се справи с емоциите си, ако го оставите да ги изяви.
Дайте му пълна свобода да го направи. И говорете за това с него.
4. Строгост или компромис
Идва време за вечерен сън и започват протести. Отговорност на майката и на таткото е да въведат правила, които да се спазват.
Снимка: Guliver / iStock
Те ще са от помощ във всяка ситуация, когато детето е мудно, а времето е малко – например сутрин преди тръгване за училище, когато трябва тоалетът и обличането да се направят по-бързо, или пък, когато предстои пътуване ...
Родителите са тези, които имат опит и отговорности за организацията на дневния режим. Те сами трябва да решат колко бонбони на ден може да изяде детето им, до колко да стои будно вечер, с колко пари да разполага.
Има подход, който ще избегне конфронтацията.
Например: „Знам че филмът е интересен. Ще направим така, че да можеш да го догледаш утре. А сега е време да си легнеш!“
Подобна стратегия учи детето на самоконтрол и отговорност.
5. Безсмисленото наказание „Излез от стаята“
Става дума за онези наказания, които на нищо не учат детето. Често те нямат нищо общо с действието, с бездействието и последиците от това.
И най-разпространеното като че ли е: „Иди си в стаята“ или „Излез от стаята“.
Още по-неприемлив вариант е: „Няма да ти купя сладолед“ или „Няма да идем в парка“.
Ако искате детето да се учи на отговорност, заменете подобни фрази с такива, които дават право на избор. Например: „Ако искаш да гледаш малко телевизия, преди сън, първо си прибери играчките от стаята.“
Така ще покажете на детето, че със своя избор то може да влияе на това, което получава.
Тактиката дава резултат, но само, ако и вие сте последователни и твърди.
6. Живеете само заради децата си
Няма как да отгледате щастливо дете, ако вие самите не сте щастливи. Няма как да му дадете нещо, което не притежавате.
Ако например се откажете да ходите сутрин на басейна, не очаквайте от детето да стане добър плувец. Вероятно опитвате да го агитирате, като обяснявате, че времето не ви стига, но за него „сте намерили най-добрите треньори“.
Ако вие се отказвате от своите мечти, няма как да мотивирате и детето да достигне поставените цели.
И, когато не знаете какво да правите, се сетете за кислородната маска в самолета.
Първо слагате маската на себе си, след това помагате и на детето.
Адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари